Храмът на Гроба Господен е място от изключително значение за християнските поклонници, което се намира в Стария град на Йерусалим. Мнозина християни вярват, че той се издига точно на мястото, където през 33 г. е разпнат, а после и погребан Христос.
През 135 г. след поредица еврейски бунтове, Адриан започва да възстановява Йерусалим и на мястото, където сега се намира църквата е построен храм на Афродита.
През 325 г. Константин нарежда храмът да бъде съборен до основи, a на неговото място през 326 г. Елена, майка на императора, ръководи построяването на базиликата, вероятно откривайки Христовия гроб – гробницата в скалата – докато се разчистват старите основи на храма. Говори се, че тя открила и кръста, на който бил разпнат Христос, както и кръстовете на двамата разпнати с него.
Първата църква е базилика с ротонда над гроба на Христос и с обширен атриум, в чийто ъгъл голям камък – камъкът Голгота – показва точното място на разпятието. Още тогава църквата привлича поклонници от Средиземноморието и Близкия изток.
През 638 г. халиф Омар, ревностен мюсюлманин, завладява Йерусалим. Той избира друго място за богослужение и позволява храмът на Гроба Господен да остане християнски. Четиристотин години по-късно папа Урбан II свиква Първия кръстоносен поход. Кръстоносците превземат Йерусалим и светите места и през 1099 г. храмът отново става християнско владение.
През следващите 50 години кръстоносците възстановяват и построяват отново порутената църква, като изграждат камбанария и нов покрив и така събират Голгота и Гроба Господен на едно място. Построяват и параклис на св. Елена.
Оттогава насетне църквата е разрушавана и възстановявана многократно; през 1555 г. францисканските монаси правят много подобрения като изграждат в преддверието на гробницата – миниатюрен параклис, наричан “Църквата на Ангела”, където се смята, че се пази отломък от камъка с който е бил закрит входа на гроба в скалата след свалянето на тялото от кръста и полагането му там.
