Ех, колко прекрасна е есента.
И колко години ми отне, за да го разбера. Истината е, че през последните години есента я свързвах единствено с връщане на училище, а по-късно на университет.
Не ме разбирайте погрешно, харесвам това, което правя, всеки е преминавал през това леко „тягостно“ чувство, когато лятото свършва и трябва да се върнем към задълженията си.
Достатъчно за тягостните чувства, нека да поговорим за есенните разходки в Пирин през октомври.
Сезонът е подходящ за тях, разбира се когато времето позволява, а гледките и изживяването е невероятно.
Реших да се впусна в есенно приключение и да изкача връх Вихрен за втори път. Преди 6 години бях с мой близък приятел и успяхме да изкачим Вихрен за по-малко от 3 часа. Ех, младини.
Та, паркирах колата си на хижа Вихрен, подготвих се емоционално поех пътя си към върха.
По него поздравих десетки други планински съмишленици и ентусиасти. Запознах се с планинар, който ми разказа как е изкачвал Вихрен над 20 пъти през живота си в различни сезони на годината. Колко невероятно е това!
Разбира се, успях да изкача върха за около 4 часа и 30 минути, като това изобщо не си е постижение. Не съм във върхова форма, но го направих. Удовлетворението и бушуващите ендорфини бяха на максимално ниво.
Времето беше типично за сезона, доста хладно, ветровито и мъглата се вмъкваше навсякъде. (Знаете колко променливо е времето в планината целогодишно)
Тук трябва да спомена няколко фактора, които всеки планински ентусиаст като мен трябва да помисли преди да тръгне на поход където и да е.
Нямаше да се справя без висококачествена туристическа екипировка от спортен магазин Point1.
И без да правя допълнителни четки, ще кажа че екипът им предлага страхотна селекция от спортни дрехи за мъже и жени, които са идеално решение за планински преходи.
Ето още няколко фактора за които трябва да помислите и трябва да вземете преди да предприемете преход:
- Мобилен телефон (Няма да има винаги обхват, но това е задължителен аксесоар)
- Карта
- Храна и вода
- Туристически аксесоари, термос, очила и дъждобран.
И няколко финални думи за приключението ми. Слязох за около 2 часа и 30 минути. Починах си на хижа Вихрен, след което се спрях в Банско за чаша топло кафе.
След това запалих колата и поех по пътя към вкъщи щастлив от ползотворния есенен ден в Пирин.
Георги К.
