Планирате ваканция в България? Търсите идеи за интересни забележителности, които може да посетите? Предлагаме ви няколко страхотни идеи:
Трявна – Часовниковата кула
В това будно българско градче се пази единственият по рода си архитектурен ансамбъл-площад от времето на Възраждането, наречен „Капитан дядо Никола”. Тук, освен всички останали паметници на нашата култура, може да бъде видяна знаковата Часовникова кула. Тя е строена през 1814 г., а нейният механизъм е направен година по-късно. Легендата гласи, че името на нейния майстор е неизвестно, а за да им се даде разрешението за строеж от турците, жените от Трявна са се отказали от характерните за този регион накити за глава. Тази уникална камбана е изписана релефно от майсторите от Габрово Кънчо и Генчо Радославови. Впоследствие, през 1971 г., към нея е свързано устройство, което точно в 10 вечерта, след финалния десети звън на тази единствена по рода си камбана, се включва автоматично и звучи над целия град известната песен по едноименната поема на Пенчо Славейков, „Неразделни“. По този начин тя става и химн на Трявна, родния град на поета.
Златната кръгла черква във Велики Преслав
Тя е един от най-красивите архитектурно-исторически паметници, построен през известния Златен век на българската история, книжовност и култура. Това се случва по време на управлението на изключителния държавник цар Симеон І (управлявал в периода 893-927).Тогава Велики Преслав става столица на страната ни и княжеска резиденция. По своите изключителни красота и блясък тя съперничи по това време дори на разкошния и пищен Константинопол. Златната, известна още като Кръглата църква, се откроява още тогава сред тази царска достолепност със своята уникалност. Нейното място също не е случайно подбрано – построена е на една височина над реката Тича, намираща се в близост до българския дворец на нашите царе и Вътрешния град.
Троян – манастирът
Това е третият по големина паметник на нашата архитектура и култура от времето на Възраждането. Още от своето създаване Троянският манастир винаги е бил едно от най-големите ни огнища на българската духовност. Тук са били правени преписи и са се съставяли редица книги, а още преди Освобождението на България, килийно училище е образовало редица духовници. Оформен е в сегашния си вид към края на 19 век.
