Остров Сулавеси се намира в Индонезия, в региона са открити най-старите пещерни рисунки в света.
Промяната на климата унищожава най-старите петроглифи в света, създадени в Индонезия преди повече от 45 000 години. Изследователи, на чело с известния археолог Джилиан Хънтли, заявяват, че сезонните валежи и сушата застрашават запазването на скалните рисунки на остров Сулавеси.
Сулавеси е най-големият остров в района на океанските острови, които се намират между континентална Азия и земите на Австралия-Нова Гвинея. Смята се, че хора са преминали през този регион с плавателни съдове още преди повече от 65 000 години, за да достигнат Австралия.
Първите жители на Сулавеси са дошли на острова преди около 50 000 години. По всяка вероятност те са били с австралоидно-папуаски черти. Такива народи все още живеят на острова, главно в планините. Учените вярват, че това са хората с най-старата съвременна ДНК и те приличат на първите хора, които за населявали Земята.
В района се намират най-древните пещерни стенописи в света, които обаче са застрашени от разрушение към момента. Антропогенните климатични промени водят до по-интензивни и продължителни епизоди на Ел Ниньо. Циклонът дава отражение на колебанието в системата океан-атмосфера в тропическия Тихи океан, което променя и влошава на метеорологичните условия.
Непрекъснатите колебания между суша и мусонни валежи осигуряват идеални условия за образуване на соли и минерали по скалните повърхности. Влагата кристализира във варовиковите пещери, където древните стенописи са оцелели хиляди години. През последните 40 години нарастването на емисиите на парникови газове от човешка дейност промени климата навсякъде по света. Този процес е най-видим в района на тропиците, където темпът на влошаване на климата се ускори.
До края на този век изменението на климата ще достигне до 2 градуса по Целзий – това са „оптимистичните” предположения на учените за глобалното затопляне. „Почти всички пещери, в които са открити произведения на праисторическото изкуство, са силно засегнати от разяждането на варовиковите стенни и таванни повърхности, които представляват „платното“ на древните художници“, пишат археолозите.
С рязкото нагряване и охлаждане на средата, кристалната сол се разширява и свива, причинявайки напрежение върху скалните повърхности. Това налягане може да причини пукнатини и дори да образува люспи. Изследователите наричат ??това явление лющене или ексфолиране на скалната повърхност.
Запазването на пещерните рисунки е от решаващо значение, защото те са едно от най-старите свидетелства за праисторическото изкуство в света.
Досега в тази област са открити над 300 пещери и всяка година се правят нови открития. Изкуството в тези пещери е сравнима по стойност и значение със скалното изкуство от Западноевропейската ледникова епоха. Изследователите казват, че изкуството, открито на остров Сулавеси е „уникален и незаменим архив на най-ранното човешко изкуство и култура“.



