Започвам разказа си от Куско, един от най-близките градове до Мачу Пикчу. Първият ден след пристигането ни там беше почивен. Подейства освежаващо на всички ни след дългото пътуване до малкото градче. От там се сдобихме и с множество сувенири – каменни предмети във формата на пирамида и др. Тук много хора си изкарват прехраната чрез продажба на сувенири. Искаше ми се да можех да говоря поне малко испански. Комуникацията с тези хора със сигурност щеше да е интересна. За съжаление можехме да ползваме нашия екскурзовод само за „туристически” цели – посещение на туристически забележителности, билети за пътуване и тем подобни. Природата в Перу е доста по-различна от това, което сме свикнали да виждаме у нас или дори в Европа. Красива е по свой начин и се хареса на повечето от нас. Това, обаче с което никой не можа да свикне беше надморската височина. При 2400 метра и то за няколко дни телата ни започнаха да си правят и някои шегички с нас. Някои усещаха тежест в гърдите, други дишаха малко по-трудно от обичайното, но в крайна сметка не беше нещо, с което да не може да се свикне. Е, местните изглеждаха далеч по-жизнени и активни от повечето от нас, но предполагам е нормално. До Мачу Пикчу отидохме с влак на следващия ден. При самия архитектурен комплекс съвсем естествено беше пълно с туристи – традиционните японци с фотоапаратите, англичани, испанци и др. Прекарахме един ден в Мачу Пикчу, преди да се върнем в изходната точка Куско. Разбира се този ден е напълно недостатъчен да се разгледа целия комплекс. Но поне видяхме най-важното – Интихуана и Храмът на слънцето. Мога да ви кажа, че в Перу никой не говори за края на света, който всички медии, филми и т.н. преекспонираха, като предсказание на маите. Всички от групата много искахме да научим от първо лице за края на света, но за съжаление любопитството ни остана незадоволено. Въпреки, че не са особено богати перуанците са щастливи хора. Препоръчвам ви да посетите страната им. Ще останете очаровани не само от забележителностите, но и от хората, който ще ви посрещнат там. Макар и не винаги да можете да се разберете с тях.
По стъпките на маите – Мачу Пикчу
