Разходка до „Изгубеното село“

При едно от многобройните ни пътувания до Трявна и поредното гостуване на дядо Фильо той ни разказа за изгубеното село, така го наричат всички или поне тези които знаят за съществуването му. Вечерта седнали на масата в механата на хубава салата и силна ракия той взе да ни разказва за това чудно място и неговите легенди. Не му мислихме много и решихме да отидем да разгледаме селото. На сутринта се натоварихме в джипа и решихме да ни  разкаже още за него на място. Оказа се близо на десетина километра от града до село Кумани, малко забутано селце. Пътят до него е запустял и обрасъл, покрит с храсти и гъста  растителност не виждала човек от поне десетина години. Оставихме джипа и решихме да продължим пеша по тази девствена  пътека обвита в тайнствености призрачни форми. В началото на селото е  гробището където са погребвали жителите преди, а сега са забравени дори и от близките си. Навсякъде е обрасло с  чемшири , а каменните плочи са обвити в мъх и бръшлян. Самите къщи също са обрасли и обвити в растителност, повечето са полуразпаднати и разрушени, единствените обитатели са дивите животни и птичките в клоните на дърветата.  Оказа се че дядо Фильо имал роднини в това село и когато е бил ерген е идвал често да задява момите както се е казвало навремето. Е не си е взел булка от там, но пък има доста спомени и интересни случки. Тръгнахме си от това забравено и изоставено място в България със смесени чувства, от една страна доволни от преживяното и разказите които чухме и научихме, от друга страна ни стана тъжно за това хубаво балканско село вряло и кипяло от живот допреди няколко десетки години.