14 юли 2012г, 07:30, Централна ЖП гара София. Началото на едно отдавна планирано пътуване. Обмисляхме с приятели да минем по Вазовата пътека и ето, че най-после плановете ни бяха на път да се превърнат в реалност. Е, не се събрахме толкова хора, колкото ми се искаше на мен, но поне компанията беше от сплотени и вече проверени в походите хора. Вазовата екопътека са намира в Искърското дефиле и на практика почти свързва селата Гара Бов и Заселе. Любимо място на патриарха на българската литература тя е известна и с водопада, който може да се види преминавайки по нея – Скакля. За съжаление не съобразихме, че трябва да отидем да го видим пролетта, когато се топят снеговете, но и сега видяхме никак не лоша гледка. Обещахме си през март пак да дойдем. Пътуването до Гара Бов беше много приятно. Отдавна не бях пътувал с влак и сега ме напираха ученическите ми спомени за времето прекарано по перони и електрички. Така неусетно потопени в спомени и гледките на Искъра стигнахме до гара Бов, където беше сборния пункт за цялата група. За да се стигне до самата пътека трябва да се пресече шосето и да се повърви около километър по асфалтиран път.
Пътеката е сравнително добре поддържана, особено в стръмните и скалисти участъци. През по-голямата част преминава през гора така, че жегата не е проблем. В горната си част известно време се върви на припек, но не е нещо непреодолимо. С изкачването на скалния венец на водопада излязохме на открито, където вече явно си личеше ръката на мераклиите. Лампи очертаваха линията на пътеката (дано работят), имаше мостче и прекрасна беседка от която се виждаше страхотна гледка към Искърското дефиле. Нямаше как да не спрем. Вече бяхме съвсем близо до Заселе и изгладнелите ни стомаси вече започнаха осезаемо да ангажират вниманието ни. За наше щастие не чакахме дълго. Точно в центъра на селото попаднахме на едно заведение, което изглеждаше много добре поддържано и решено в дървен стил. Няма да ви казвам що кебапчета се изядоха и колко бира се изпи в тая жега.
С натежали стомаси и нескрита доза задоволство поехме по обратния път към красотите, на които се е възхищавал и дядо Вазов.
Водопада е едно от любимите ми места!