Повярвайте ми, че да седне човек и да разказва за пирамидите не е никак лесна работа. Всички ние сме ги виждали на снимки, гледали сме документални филми за тях, учили сме ги в училище и се заблуждаваме, че ги познаваме добре. Нищо общо с истината. Е, като изключим разбира се сухите факти. Впечатленията обаче, които очите и сърцето събират по време на посещението на пирамидите е нещо съвсем различно. Първо останах поразен от факта, че се намират съвсем близо до града. Винаги съм си ги представял някъде забити по-навътре в пустинята. Въпреки, че е логично – няма да бият път в жегата да ги строят на място, където никой няма да ходи, я? Във всеки случай струва ми се уникално – поглеждаш през прозореца и хоп, пирамидите! Местните сигурно са свикнали с тази гледка и не им прави впечатление. Колкото повече гледах пирамидите, толкова повече се изумявах как тези хорица (по това време и по-дребни от нас), без техника, без каквато и да е механизация са успели да създадат такива колосални неща. Припомних си набързо всичко, което съм чел за пирамидите, но пак не ми го побираше главата как е възможно това и то в такива размери. Излишно е да споменавам, че местните са превърнали пирамидите почти в индустрия. Навсякъде можете да срещнете хора продаващи каквото се сетите с образа на тази туристическа атракция върху тях. Все пак бъдете внимателни. Все пак по улиците и местата около популярните туристически дестинации дебнат безброй джебчии и ако те не успеят да ви измъкнат парички, то местните търговци на сувенири и стоки от първа необходимост несъмнено ще опитат. Щастлив съм, че имах късмета да изпълня една моя детска мечта и да видя с очите си египетските пирамиди. Казвам късмета, защото със съпругата ми посетихме Египет преди да започнат гражданските вълнения там и въпреки някои дребни… неразбирателства да ги наречем, с местните не сме имали никакви проблеми. Моят съвет е внимателно да проучите положението ако сте планирали да пътувате където и да е в Египет. Обстановката все още е напрегната.
