И аз да видя „Американската мечта“
Градът на Голямата ябълка, Ню Йорк , 2009 година, месец май, и аз като Бай Ганьо що пък да не отида до щатите и айде хоп и съм там. Може цял живот да живееш в Ню Йорк и да не познаваш всички квартали и улици. По този начин, жителите на Града на голямата ябълка описват мястото в което живеят. Разположен в едноименния американски щат, Ню Йорк е сред най – посещаваните туристичеси дестинации в целия свят и затова и ние направихме нашата екскурзия до там. Градът се състой от пет главни региона – Куинс, Манхатън, Бронкс, Статън Айлънд и Бруклин. В границите на Ню Йорк се събират хора от приблизително 180 страни, включително и България, а съчетанието на различни култури превръща града в привлекателно място за туристи от цял свят. Посещавайки Ню Йорк, туристите като нас трябва да отделят достатъчно време, за да разгледат мегаполиса и неговите забележителности. Сред най – популярните обекти са Статуята на свободата, Емпайър Стейт Билдинг, Уолстрийт, Бруклинския мост, централата на ООН и катедралата Свети Патрик. Сред най – предпочитаните места за градски отдих са паркове, най – известният сред които е Сентрал Парк, да си кажем истината в очите нищо кой знае какво, Витоша е сто пъти по хубава и приятна.
По стъпките на маите – Мачу Пикчу
Започвам разказа си от Куско, един от най-близките градове до Мачу Пикчу. Първият ден след пристигането ни там беше почивен. Подейства освежаващо на всички ни след дългото пътуване до малкото градче. От там се сдобихме и с множество сувенири – каменни предмети във формата на пирамида и др. Тук много хора си изкарват прехраната чрез продажба на сувенири. Искаше ми се да можех да говоря поне малко испански. Комуникацията с тези хора със сигурност щеше да е интересна. За съжаление можехме да ползваме нашия екскурзовод само за „туристически” цели – посещение на туристически забележителности, билети за пътуване и тем подобни. Природата в Перу е доста по-различна от това, което сме свикнали да виждаме у нас или дори в Европа. Красива е по свой начин и се хареса на повечето от нас. Това, обаче с което никой не можа да свикне беше надморската височина. При 2400 метра и то за няколко дни телата ни започнаха да си правят и някои шегички с нас. Някои усещаха тежест в гърдите, други дишаха малко по-трудно от обичайното, но в крайна сметка не беше нещо, с което да не може да се свикне. Е, местните изглеждаха далеч по-жизнени и активни от повечето от нас, но предполагам е нормално.
Пражка пролет
2007 година, пролет, месец май – какво по хубаво от това, ами една дългоочаквана и отдавна мечтана екскурзия до стара Прага. След няколко години планиране и очакване дойде ред и на тази наша екскурзия. Нищо интересно при пътуването с автобуса освен обичайните за сръбските митничари проверки на багажа. Пристигнахме в ранния следобед и се настанихме в хотел Corinthia Prague, препоръчан от наши приятели най-вече заради местоположението си: в най-високата част на града на един от хълмовете на Прага откъдето се открива невероятна панорамна гледка и въпреки това близо до центъра само на две спирки с метрото. Хотела е прекрасен, разнообразна куня, спа … е 5 звезди все пак. Кратка нощувка и ето го първия от нашите пет дни през които изцяло да се отдадем на старата чешка столица. Закуска и първото ни преживяване круиз по река Вълтава, малко корабче с жива музика и приятни хора, какво по добро от това…
Първото ми пътуване до Египет
Повярвайте ми, че да седне човек и да разказва за пирамидите не е никак лесна работа. Всички ние сме ги виждали на снимки, гледали сме документални филми за тях, учили сме ги в училище и се заблуждаваме, че ги познаваме добре. Нищо общо с истината. Е, като изключим разбира се сухите факти. Впечатленията обаче, които очите и сърцето събират по време на посещението на пирамидите е нещо съвсем различно. Първо останах поразен от факта, че се намират съвсем близо до града. Винаги съм си ги представял някъде забити по-навътре в пустинята. Въпреки, че е логично – няма да бият път в жегата да ги строят на място, където никой няма да ходи, я? Във всеки случай струва ми се уникално – поглеждаш през прозореца и хоп, пирамидите! Местните сигурно са свикнали с тази гледка и не им прави впечатление. Колкото повече гледах пирамидите, толкова повече се изумявах как тези хорица (по това време и по-дребни от нас), без техника, без каквато и да е механизация са успели да създадат такива колосални неща. Припомних си набързо всичко, което съм чел за пирамидите, но пак не ми го побираше главата как е възможно това и то в такива размери.