По стъпките на маите – Мачу Пикчу
Започвам разказа си от Куско, един от най-близките градове до Мачу Пикчу. Първият ден след пристигането ни там беше почивен. Подейства освежаващо на всички ни след дългото пътуване до малкото градче. От там се сдобихме и с множество сувенири – каменни предмети във формата на пирамида и др. Тук много хора си изкарват прехраната чрез продажба на сувенири. Искаше ми се да можех да говоря поне малко испански. Комуникацията с тези хора със сигурност щеше да е интересна. За съжаление можехме да ползваме нашия екскурзовод само за „туристически” цели – посещение на туристически забележителности, билети за пътуване и тем подобни. Природата в Перу е доста по-различна от това, което сме свикнали да виждаме у нас или дори в Европа. Красива е по свой начин и се хареса на повечето от нас. Това, обаче с което никой не можа да свикне беше надморската височина. При 2400 метра и то за няколко дни телата ни започнаха да си правят и някои шегички с нас. Някои усещаха тежест в гърдите, други дишаха малко по-трудно от обичайното, но в крайна сметка не беше нещо, с което да не може да се свикне. Е, местните изглеждаха далеч по-жизнени и активни от повечето от нас, но предполагам е нормално.
Първото ми пътуване до Египет
Повярвайте ми, че да седне човек и да разказва за пирамидите не е никак лесна работа. Всички ние сме ги виждали на снимки, гледали сме документални филми за тях, учили сме ги в училище и се заблуждаваме, че ги познаваме добре. Нищо общо с истината. Е, като изключим разбира се сухите факти. Впечатленията обаче, които очите и сърцето събират по време на посещението на пирамидите е нещо съвсем различно. Първо останах поразен от факта, че се намират съвсем близо до града. Винаги съм си ги представял някъде забити по-навътре в пустинята. Въпреки, че е логично – няма да бият път в жегата да ги строят на място, където никой няма да ходи, я? Във всеки случай струва ми се уникално – поглеждаш през прозореца и хоп, пирамидите! Местните сигурно са свикнали с тази гледка и не им прави впечатление. Колкото повече гледах пирамидите, толкова повече се изумявах как тези хорица (по това време и по-дребни от нас), без техника, без каквато и да е механизация са успели да създадат такива колосални неща. Припомних си набързо всичко, което съм чел за пирамидите, но пак не ми го побираше главата как е възможно това и то в такива размери.
По стъпките на Вазов
14 юли 2012г, 07:30, Централна ЖП гара София. Началото на едно отдавна планирано пътуване. Обмисляхме с приятели да минем по Вазовата пътека и ето, че най-после плановете ни бяха на път да се превърнат в реалност. Е, не се събрахме толкова хора, колкото ми се искаше на мен, но поне компанията беше от сплотени и вече проверени в походите хора. Вазовата екопътека са намира в Искърското дефиле и на практика почти свързва селата Гара Бов и Заселе. Любимо място на патриарха на българската литература тя е известна и с водопада, който може да се види преминавайки по нея – Скакля. За съжаление не съобразихме, че трябва да отидем да го видим пролетта, когато се топят снеговете, но и сега видяхме никак не лоша гледка. Обещахме си през март пак да дойдем. Пътуването до Гара Бов беше много приятно. Отдавна не бях пътувал с влак и сега ме напираха ученическите ми…